Седя си аз сега и гледам мача,
че компът ми е силно окупиран...
На теб навярно просто ти се плаче,
че в Нет-а никъде не ме намираш...
Седя си аз сега, за теб си мисля,
за хубавите чувства помежду ни...
И иска ми се тъй да те притисна
и да ги чуя нежните ти думи...
Седя си аз сега и си мечтая,
че много скоро, щом като се зърнем...
Усмихнати, не можейки да траем,
ще се затичаме да се прегърнем...
КА
© Калин Алекс Todos los derechos reservados