4 oct 2009, 1:48

Седя си самотно на бара 

  Poesía
666 0 3

Седя си самотно на бара

и си мисля за онази китара,

която дори да е стара,

може да изсвири нашия блус,

сега, когато сме далеч един от друг

и раздялата е безкрайно дълга,

сърцето ми разкъсва се от мъка.

 

Седя си самотно на бара

и мисля си как ще я карам -

толкова много дни в самота,

далеч от теб и любовта.

Слънцето вече не грее, колкото преди

и не може да ме стопли така както ти.

 

Седя си самотно на бара,

не знам какво да ти кажа,

освен, че много ми липсваш

и не спирам за теб да си мисля.

Иска ми се да си до мен,

с нетърпение очаквам този момент,

когато заедно ще бъдем ти и аз,

отдадени на буйна страст.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще се опитам,дано да мога да се освободя.
    Благодяря !
  • Не си сама! Поздрав!
  • Като прочетох заглавието веднага ми изплува част от текста на една песен на НЛО :
    "Късен час в среднощен бар,
    сами момичета по свички маси -
    не, няма проституция у нас,
    те просто са скучали у дома си"

    А и едно младо момиче не би седяло дълго самотно на бара. Все някой ще му се лепнеНО.....творбата ти е за нещо друго - лирично и тъжно, но изпълнено с надежда Хареса ми)
    На 17-ти октомври бъди там: http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=2933.0 Няма да съжаляваш Поздрави
Propuestas
: ??:??