4.10.2009 г., 1:48 ч.

Седя си самотно на бара 

  Поезия
721 0 3
Седя си самотно на бара
и си мисля за онази китара,
която дори да е стара,
може да изсвири нашия блус,
сега, когато сме далеч един от друг
и раздялата е безкрайно дълга,
сърцето ми разкъсва се от мъка.
Седя си самотно на бара
и мисля си как ще я карам -
толкова много дни в самота,
далеч от теб и любовта.
Слънцето вече не грее, колкото преди ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Предложения
: ??:??