Седя си самотно на бара
Седя си самотно на бара
и си мисля за онази китара,
която дори да е стара,
може да изсвири нашия блус,
сега, когато сме далеч един от друг
и раздялата е безкрайно дълга,
сърцето ми разкъсва се от мъка.
Седя си самотно на бара
и мисля си как ще я карам -
толкова много дни в самота,
далеч от теб и любовта.
Слънцето вече не грее, колкото преди
и не може да ме стопли така както ти.
Седя си самотно на бара,
не знам какво да ти кажа,
освен, че много ми липсваш
и не спирам за теб да си мисля.
Иска ми се да си до мен,
с нетърпение очаквам този момент,
когато заедно ще бъдем ти и аз,
отдадени на буйна страст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
НО.....творбата ти е за нещо друго - лирично и тъжно, но изпълнено с надежда 