3 may 2007, 9:19

Седят на моста старците 

  Poesía
524 0 1
 

Е с е н


СЕДЯТ НА МОСТА СТАРЦИТЕ,

но гърбом към морето -

зениците им пият есенния ден.

Студено свети вятърът,

прозвънват  парапетите

и залез тих  кърви край златния леген...


И утаено Минало,

и ек от  Пътешествия

напридат в нишка сребърна

блик радост,

блик  тъга

в очакване на Зимата -

Велико равновесие

при  края на вълните

до безкрая  на брега...


Солени, водораслите

по кея са премръзнали -

бради люлеят призрачно  

над  гладката вода...

                 

Седят на моста старците -

за никъде не бързат те:

гори море в очите им,

на дъното -


Звезда.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??