May 3, 2007, 9:19 AM

Седят на моста старците

  Poetry
735 0 1
 

Е с е н


СЕДЯТ НА МОСТА СТАРЦИТЕ,

но гърбом към морето -

зениците им пият есенния ден.

Студено свети вятърът,

прозвънват  парапетите

и залез тих  кърви край златния леген...


И утаено Минало,

и ек от  Пътешествия

напридат в нишка сребърна

блик радост,

блик  тъга

в очакване на Зимата -

Велико равновесие

при  края на вълните

до безкрая  на брега...


Солени, водораслите

по кея са премръзнали -

бради люлеят призрачно  

над  гладката вода...

                 

Седят на моста старците -

за никъде не бързат те:

гори море в очите им,

на дъното -


Звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...