May 3, 2007, 9:19 AM

Седят на моста старците

  Poetry
734 0 1
 

Е с е н


СЕДЯТ НА МОСТА СТАРЦИТЕ,

но гърбом към морето -

зениците им пият есенния ден.

Студено свети вятърът,

прозвънват  парапетите

и залез тих  кърви край златния леген...


И утаено Минало,

и ек от  Пътешествия

напридат в нишка сребърна

блик радост,

блик  тъга

в очакване на Зимата -

Велико равновесие

при  края на вълните

до безкрая  на брега...


Солени, водораслите

по кея са премръзнали -

бради люлеят призрачно  

над  гладката вода...

                 

Седят на моста старците -

за никъде не бързат те:

гори море в очите им,

на дъното -


Звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...