Е с е н

СЕДЯТ НА МОСТА СТАРЦИТЕ,

но гърбом към морето -

зениците им пият есенния ден.

Студено свети вятърът,

прозвънват  парапетите

и залез тих  кърви край златния леген...

И утаено Минало,

и ек от  Пътешествия

напридат в нишка сребърна

блик радост,

блик  тъга

в очакване на Зимата -

Велико равновесие

при  края на вълните

до безкрая  на брега...

Солени, водораслите

по кея са премръзнали -

бради люлеят призрачно  

над  гладката вода...

Седят на моста старците -

за никъде не бързат те:

гори море в очите им,

на дъното -

Звезда.