Седят на моста старците
Е с е н
СЕДЯТ НА МОСТА СТАРЦИТЕ,
но гърбом към морето -
зениците им пият есенния ден.
Студено свети вятърът,
прозвънват парапетите
и залез тих кърви край златния леген...
И утаено Минало,
и ек от Пътешествия
напридат в нишка сребърна
блик радост,
блик тъга
в очакване на Зимата -
Велико равновесие
при края на вълните
до безкрая на брега...
Солени, водораслите
по кея са премръзнали -
бради люлеят призрачно
над гладката вода...
Седят на моста старците -
за никъде не бързат те:
гори море в очите им,
на дъното -
Звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
