23 jul 2009, 22:50

Сега

  Poesía
608 0 2

Говориш ли? За миг се спри.
Да видя усмивката в очите ти.
Да те запомня как в мен цъфтиш.
Да те накарам да се почувстваш различен.

Коя съм аз? Частица от живота ти?
Или съм целият живот сега?
През километри виждаш ли ме, като е самотно
и търсиш ли ме, буден в три през нощта?

Не, не казвай нищо още. Нека изтрия времето.
Нека след този миг поне да знам,
че каквото и след време животът да ми отнеме,
обичал си ме, в Испания, някъде там...


22.07.2009г.
гр. Плайа Дел Инглес


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...