23 jul 2009, 22:50

Сега

  Poesía
605 0 2

Говориш ли? За миг се спри.
Да видя усмивката в очите ти.
Да те запомня как в мен цъфтиш.
Да те накарам да се почувстваш различен.

Коя съм аз? Частица от живота ти?
Или съм целият живот сега?
През километри виждаш ли ме, като е самотно
и търсиш ли ме, буден в три през нощта?

Не, не казвай нищо още. Нека изтрия времето.
Нека след този миг поне да знам,
че каквото и след време животът да ми отнеме,
обичал си ме, в Испания, някъде там...


22.07.2009г.
гр. Плайа Дел Инглес


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...