23 июл. 2009 г., 22:50

Сега

603 0 2

Говориш ли? За миг се спри.
Да видя усмивката в очите ти.
Да те запомня как в мен цъфтиш.
Да те накарам да се почувстваш различен.

Коя съм аз? Частица от живота ти?
Или съм целият живот сега?
През километри виждаш ли ме, като е самотно
и търсиш ли ме, буден в три през нощта?

Не, не казвай нищо още. Нека изтрия времето.
Нека след този миг поне да знам,
че каквото и след време животът да ми отнеме,
обичал си ме, в Испания, някъде там...


22.07.2009г.
гр. Плайа Дел Инглес


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...