Говориш ли? За миг се спри.
Да видя усмивката в очите ти.
Да те запомня как в мен цъфтиш.
Да те накарам да се почувстваш различен.
Коя съм аз? Частица от живота ти?
Или съм целият живот сега?
През километри виждаш ли ме, като е самотно
и търсиш ли ме, буден в три през нощта?
Не, не казвай нищо още. Нека изтрия времето.
Нека след този миг поне да знам,
че каквото и след време животът да ми отнеме,
обичал си ме, в Испания, някъде там... ...