2 dic 2010, 15:39

Сега

  Poesía » Otra
861 0 1

                                            Сега

 

Преди  да повърна себе си,

в безконечния опит да прескоча страховете си,

днес, когато си различна,

сега в нежелания отговор.

 

Бъди мен, поне за миг.

Люби болката ми, страстно

и глухо като единствен избор.

Бъди мен в последния дъх.

 

Сега,

когато гласът ми придобие

ограничението на умираща вселена.

Сега в този момент.

 

Облечи ме в светлина,

в минутата, когата изгасне свещта.

Прегърни ме,

след бягството на мисълта.

Моля те, сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ммдааааа (и тук дълбокомислено поклащам глава) сега вече го усетих. Странно, но последния стих даже ми действа физически, много е топъл и..задъхан,....и самотен

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....