2.12.2010 г., 15:39

Сега

856 0 1

                                            Сега

 

Преди  да повърна себе си,

в безконечния опит да прескоча страховете си,

днес, когато си различна,

сега в нежелания отговор.

 

Бъди мен, поне за миг.

Люби болката ми, страстно

и глухо като единствен избор.

Бъди мен в последния дъх.

 

Сега,

когато гласът ми придобие

ограничението на умираща вселена.

Сега в този момент.

 

Облечи ме в светлина,

в минутата, когата изгасне свещта.

Прегърни ме,

след бягството на мисълта.

Моля те, сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ммдааааа (и тук дълбокомислено поклащам глава) сега вече го усетих. Странно, но последния стих даже ми действа физически, много е топъл и..задъхан,....и самотен

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...