2.12.2010 г., 15:39

Сега

855 0 1

                                            Сега

 

Преди  да повърна себе си,

в безконечния опит да прескоча страховете си,

днес, когато си различна,

сега в нежелания отговор.

 

Бъди мен, поне за миг.

Люби болката ми, страстно

и глухо като единствен избор.

Бъди мен в последния дъх.

 

Сега,

когато гласът ми придобие

ограничението на умираща вселена.

Сега в този момент.

 

Облечи ме в светлина,

в минутата, когата изгасне свещта.

Прегърни ме,

след бягството на мисълта.

Моля те, сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ммдааааа (и тук дълбокомислено поклащам глава) сега вече го усетих. Странно, но последния стих даже ми действа физически, много е топъл и..задъхан,....и самотен

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...