Сега
Преди да повърна себе си,
в безконечния опит да прескоча страховете си,
днес, когато си различна,
сега в нежелания отговор.
Бъди мен, поне за миг.
Люби болката ми, страстно
и глухо като единствен избор.
Бъди мен в последния дъх.
Сега,
когато гласът ми придобие
ограничението на умираща вселена.
Сега в този момент.
Облечи ме в светлина,
в минутата, когата изгасне свещта.
Прегърни ме,
след бягството на мисълта.
Моля те, сега!
© Георги Всички права запазени