28 oct 2011, 21:58

Сега доволна ли си? 

  Poesía » De amor
739 1 2

От граници и грешки ни извая,

от думи премълчани и желания.

Направи тъй, че вкъщи да заваря

само спомени в размити очертания.

 

В тихата му обич бях се скрила,

където страховете не крещяха,

а ти се развилня с такава сила,

че гневните ти чувства ни кълняха.

 

Избождаше очите ни с реалност

и блъскаше сърцата ни в стени.

Препъваше ни в своята буквалност,

мечтите ни държа от нас встрани.

 

Доволна си и можеш да си тръгнеш,

докрай да разрушиш на друг света,

защото той отказа да се върне...

прогони го далеч от мен, Съдба.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??