Сега доволна ли си?
От граници и грешки ни извая,
от думи премълчани и желания.
Направи тъй, че вкъщи да заваря
само спомени в размити очертания.
В тихата му обич бях се скрила,
където страховете не крещяха,
а ти се развилня с такава сила,
че гневните ти чувства ни кълняха.
Избождаше очите ни с реалност
и блъскаше сърцата ни в стени.
Препъваше ни в своята буквалност,
мечтите ни държа от нас встрани.
Доволна си и можеш да си тръгнеш,
докрай да разрушиш на друг света,
защото той отказа да се върне...
прогони го далеч от мен, Съдба.
© Ина All rights reserved.
