Сега доволна ли си?
От граници и грешки ни извая,
от думи премълчани и желания.
Направи тъй, че вкъщи да заваря
само спомени в размити очертания.
В тихата му обич бях се скрила,
където страховете не крещяха,
а ти се развилня с такава сила,
че гневните ти чувства ни кълняха.
Избождаше очите ни с реалност
и блъскаше сърцата ни в стени.
Препъваше ни в своята буквалност,
мечтите ни държа от нас встрани.
Доволна си и можеш да си тръгнеш,
докрай да разрушиш на друг света,
защото той отказа да се върне...
прогони го далеч от мен, Съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
