20 abr 2007, 9:06

Сега е време за любов

  Poesía
988 0 24
Съблякох ризите кирливи на съмнението,
сега пред теб съм гола цялата.
На недокоснатата своя същност примирението
не ми е нужно и пак съм тази, другата...
Която влюбена целува изгрева,
с жарава буйна в залеза танцува,
в очите ми - усмивката на делника,
а празника празнувам във душата.
Пак тичам боса през поля зелени,
по дланите ми птици бели кацат
и пак са слънчеви и нежни ласките
на вятъра и птиците, когато шепнат. 
Докосвам с пръсти бели облаци,
с нозете си достигам върховете.
Задрямалите чувства във гърдите
мелодия припяват във очите.
И вярвам с цялата си същност
на блянове, мечти, илюзии...
защото утре може да е късно.
Сега е времето за обич и надежди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...