Съблякох ризите кирливи на съмнението, сега пред теб съм гола цялата. На недокоснатата своя същност примирението не ми е нужно и пак съм тази, другата... Която влюбена целува изгрева, с жарава буйна в залеза танцува, в очите ми - усмивката на делника, а празника празнувам във душата. Пак тичам боса през поля зелени, по дланите ми птици бели кацат и пак са слънчеви и нежни ласките на вятъра и птиците, когато шепнат. Докосвам с пръсти бели облаци, с нозете си достигам върховете. Задрямалите чувства във гърдите мелодия припяват във очите. И вярвам с цялата си същност на блянове, мечти, илюзии... защото утре може да е късно. Сега е времето за обич и надежди.
"Пак тичам боса през поля зелени,
по дланите ми птици бели кацат
и пак са слънчеви и нежни ласките
на вятъра и птиците, когато шепнат."
---------
прекрасно е!
а дали понякога от "бялост" не се "губим" в стените ...помисли - идва лято - с безкрайната си палитра от цветове
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.