20 апр. 2007 г., 09:06

Сега е време за любов 

  Поэзия
805 0 24
Съблякох ризите кирливи на съмнението,
сега пред теб съм гола цялата.
На недокоснатата своя същност примирението
не ми е нужно и пак съм тази, другата...
Която влюбена целува изгрева,
с жарава буйна в залеза танцува,
в очите ми - усмивката на делника,
а празника празнувам във душата.
Пак тичам боса през поля зелени,
по дланите ми птици бели кацат
и пак са слънчеви и нежни ласките
на вятъра и птиците, когато шепнат. 
Докосвам с пръсти бели облаци,
с нозете си достигам върховете.
Задрямалите чувства във гърдите
мелодия припяват във очите.
И вярвам с цялата си същност
на блянове, мечти, илюзии...
защото утре може да е късно.
Сега е времето за обич и надежди.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??