Сега е време за любов
Съблякох ризите кирливи на съмнението,
сега пред теб съм гола цялата.
На недокоснатата своя същност примирението
не ми е нужно и пак съм тази, другата...
Която влюбена целува изгрева,
с жарава буйна в залеза танцува,
в очите ми - усмивката на делника,
а празника празнувам във душата.
Пак тичам боса през поля зелени,
по дланите ми птици бели кацат
и пак са слънчеви и нежни ласките
на вятъра и птиците, когато шепнат.
Докосвам с пръсти бели облаци,
с нозете си достигам върховете.
Задрямалите чувства във гърдите
мелодия припяват във очите.
И вярвам с цялата си същност
на блянове, мечти, илюзии...
защото утре може да е късно.
Сега е времето за обич и надежди.
сега пред теб съм гола цялата.
На недокоснатата своя същност примирението
не ми е нужно и пак съм тази, другата...
Която влюбена целува изгрева,
с жарава буйна в залеза танцува,
в очите ми - усмивката на делника,
а празника празнувам във душата.
Пак тичам боса през поля зелени,
по дланите ми птици бели кацат
и пак са слънчеви и нежни ласките
на вятъра и птиците, когато шепнат.
Докосвам с пръсти бели облаци,
с нозете си достигам върховете.
Задрямалите чувства във гърдите
мелодия припяват във очите.
И вярвам с цялата си същност
на блянове, мечти, илюзии...
защото утре може да е късно.
Сега е времето за обич и надежди.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
