27 mar 2008, 13:57

Сега градът ще се...

  Poesía
710 0 8
                 * * *

Сега градът ще се взриви от лудостта ми.
Ще хукне клюката - подгонено мъниче.
Приятели и врагове ще ме заплюят.
Ще се препъвам в хорските очи
и във сплетните им.
Крилете ще ме заболят - опърлени.
Глухарче срещу вятъра -
душата ми -
ще се пропука -
на прага ти четирилистна детелина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И детелините ще те поглеждат любопитно -
    тя има всичко, за какво сме й!
  • Горе главата!
    Защото има надежда!
  • Главната редакторка на сайта казва така:
    ,,И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях?''
    Горе главата и напред!
  • Много интересно написано!Харесва ми
  • Благодаря ви! Тази съпричастност ме зарежда и окуражава!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....