Mar 27, 2008, 1:57 PM

Сега градът ще се...

  Poetry
708 0 8
                 * * *

Сега градът ще се взриви от лудостта ми.
Ще хукне клюката - подгонено мъниче.
Приятели и врагове ще ме заплюят.
Ще се препъвам в хорските очи
и във сплетните им.
Крилете ще ме заболят - опърлени.
Глухарче срещу вятъра -
душата ми -
ще се пропука -
на прага ти четирилистна детелина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И детелините ще те поглеждат любопитно -
    тя има всичко, за какво сме й!
  • Горе главата!
    Защото има надежда!
  • Главната редакторка на сайта казва така:
    ,,И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях?''
    Горе главата и напред!
  • Много интересно написано!Харесва ми
  • Благодаря ви! Тази съпричастност ме зарежда и окуражава!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...