21 oct 2010, 23:22

Сега не е никога 

  Poesía » Versos blancos
468 0 1

Обикновено казвам „понякога”.

Този път казвам „сега”.

Днес ми е до Веселин Ханчев и Вапцаров,

а ще редя мисли по редовете на невежеството си

... цял ден.

Не може все да е така. Зaтова казвам „сега”.

 

            Пия пушилки, харча трохи...

Ежедневието ми е просто изхранване.

Когато проплаквам от щастие тук,

отдавна съм затънала в тъги,

скрити зад гордости.

Рядко мисля, че светът е устроен

 като за мен. Сeга го твърдя,

само че съм поредното му изключение.

 

            Тъпча си името, дращейки словото,

стъпките, локвите досега.

Не ми е до мислите, нито до крачките,

дето ги чистех, замитах и триех до теб...

 

            Сега ми е истинско ─ предугаждащо,

смачкано петокнижие от моя живот.

Не е за вярване, че съм го сринала;

мисля е вярно, че градя напред.

© Засега Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Едно прекрасно есе, облечено в прекалено тесния костюм на стиха... Що се мъчиш?
Propuestas
: ??:??