Обикновено казвам „понякога”.

Този път казвам „сега”.

Днес ми е до Веселин Ханчев и Вапцаров,

а ще редя мисли по редовете на невежеството си

... цял ден.

Не може все да е така. Зaтова казвам „сега”.

            Пия пушилки, харча трохи...

Ежедневието ми е просто изхранване.

Когато проплаквам от щастие тук,

отдавна съм затънала в тъги,

скрити зад гордости.

Рядко мисля, че светът е устроен

 като за мен. Сeга го твърдя,

само че съм поредното му изключение.

            Тъпча си името, дращейки словото,

стъпките, локвите досега.

Не ми е до мислите, нито до крачките,

дето ги чистех, замитах и триех до теб...

            Сега ми е истинско ─ предугаждащо,

смачкано петокнижие от моя живот.

Не е за вярване, че съм го сринала;

мисля е вярно, че градя напред.