34    СЕГА  НИ ПОУЧАВАТ

Наказани сме, като ученици...

И от Европа конско ни четат.

Прибрали сме един до друг чепици...

И чакаме над нас да се смилят...

И от Европа все акъл ни дават.

Акъл не трябва! Трябват и пари!...

Аз зная, че  пари не  се  раздават.

Ще трябва да работим от зори...

Единствено така ще си помогнем...

Тогава Господ ще е жив  за нас!

С ръце на кръста няма да ги трогнем...

Дори ще ги отблъснеме от нас.

Аз знам, че нищия не го обичат...

И просека презират, и в света.

И аз с протегната ръка не тичам.

В очите им презрение не ща!

За този хал сами сме си виновни...

От овчедушието кръв серем.

О, братските прегръдки са отровни,

от тях до днес "дебелия" ядем!

В порочен кръг народът ни се включи...

Самият той от себе си краде.

Морал отникъде не ще получи.

Макар че сме народ от векове?!

Защо все миналите рани ближем.

Нима не ни е нужна свобода.

И докога  в живота си ще  мижем...

Така ли ний ще  влезем  във света?!

Преди  у нас  бе просто и логично,

все бъркахме  в казана, да ядем.

А сега е  коренно  различно,

ще даваме  ли, или  ще крадем?!

Съсипахме  една добра държава...

Над пропастта ще можем ли да спрем?!

Не знам какво от тук натам остава.

Ще стигнем ли до дъното  съвсем...

И днеска чуждите ни поучават...

Подават ни ръка, да не умрем!

О, нека  наште чувства се възпяват,

докато пак ума си съберем!...