Не искам младост да се връща
и невъзможно е това.
А старостта да ни прегръща
по остарялата трева.
И днес обичам те такава,
каквато, мила, си сега.
Това и хич не ме смущава,
че пада върху нас снега.
И във снега цъфти кокиче,
и във снега е пролетта.
За мен си същото момиче
от дните ни на младостта.
Не виждам бръчки по лицето.
Не искам даже и да знам.
Сега обичам със сърцето
и цялото ще ти го дам!
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados