23.11.2012 г., 11:55

Сега обичам със сърцето

727 0 6

Не искам младост да се връща

и невъзможно е това.

А старостта да ни прегръща

по остарялата трева.

 

И днес обичам те такава,

каквато, мила, си сега.

Това и хич не ме смущава,

че пада върху нас снега.

 

И във снега цъфти кокиче,

и във снега е пролетта.

За мен си същото момиче

от дните ни на младостта.

 

Не виждам бръчки по лицето.

Не искам даже и да знам.

Сега обичам със сърцето

и цялото ще ти го дам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз ще го кажа по друг начин,Милане!На младини обичаме повече чрез очите си и залагаме на плътското начало.На стари години,ако любовта преди това е била истинска,обичаме със сърцето и душата!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря,Приятели за отзивите!Вдичке,ти си разбрала точно какво искам да кажа.Бъдете здраве!
  • Много хубав стих от който лъха истинската любов! Подкрепям!
  • Браво за идеята!
    Защо да се страхуваме от старостта, ако можем да запазим духовната връзка с любимия човек, която е по-стойностна от желанията на плътта?!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...