26 dic 2009, 16:28

Сега/(преди)

  Poesía
748 0 1

Студът захапва прашната стена.

Тя е красива...

(може би)

или поне така говорят.

Част е от цялото

превърнато в триумф на гола суета.

Самодостатъчно пространство,

в своя блян затворено.

 

Лъч от неон

променя структурата на света.

Отблясъци по тялото

блуждаещи в пространството.

Студени длани търсят илюзорна топлина,

докоснати от сянката на спомена.

 

Вътре са пет, или пък шест,

а също можеха да са хиляда.

Покрити с дим...

най-вероятно мислят, че са дракони.

Гротескна литургия с трансформирани места.

Дори митът иска актуализация.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...