Студът захапва прашната стена.

Тя е красива...

(може би)

или поне така говорят.

Част е от цялото

превърнато в триумф на гола суета.

Самодостатъчно пространство,

в своя блян затворено.

Лъч от неон

променя структурата на света.

Отблясъци по тялото

блуждаещи в пространството.

Студени длани търсят илюзорна топлина,

докоснати от сянката на спомена.

Вътре са пет, или пък шест,

а също можеха да са хиляда.

Покрити с дим...

най-вероятно мислят, че са дракони.

Гротескна литургия с трансформирани места.

Дори митът иска актуализация.