Сега/(преди)
Студът захапва прашната стена.
Тя е красива...
(може би)
или поне така говорят.
Част е от цялото
превърнато в триумф на гола суета.
Самодостатъчно пространство,
в своя блян затворено.
Лъч от неон
променя структурата на света.
Отблясъци по тялото
блуждаещи в пространството.
Студени длани търсят илюзорна топлина,
докоснати от сянката на спомена.
Вътре са пет, или пък шест,
а също можеха да са хиляда.
Покрити с дим...
най-вероятно мислят, че са дракони.
Гротескна литургия с трансформирани места.
Дори митът иска актуализация.
© Иван Проданов All rights reserved.
