valia1771 (Ивон)
371 11660
2 oct 2009, 14:58

Сега разбирам (на татко) 

  Poesía » Otra
859 1 8

Сега разбирам,

колко много съм била щастлива

да расна в твоя чист и благороден свят -

бях алчна и нетърпелива,

копнеех за живот по-лъскав и богат.

 

Сега разбирам,

колко много си ми вярвал

на моите космически лъжи

и колко ти е струвало навярно,

но никога веднъж не ме и укори.

 

Сега разбирам,

колко много съм била обичана

и колко малко искал си в замяна,

след чужди веселби затичана,

се радваше кафе да пием – само двама.

 

Сега разбирам,

колко липсвала съм ти ужасно -

била съм слънцето във твоя беден свят,

сега на чужди хора грея страстно,

но те не ме обичат и не ме ценят.

 

Сега разбирам,

колко много съм грешила,

дори в последния ти земен ден,

бях нещо нервна и ми беше криво,

но ти не спря да се гордееш с мен....

 

До болка в празния фотьойл се взирам

и с него коментирам фактите,

изрезките от вестниците пак събирам,

с мълчание препълнени са папките.

 

Пак  закъснявам, бързайки за работа,

на масата кафе - недоизпито,

знам, че си в къщи, татко и ме чакаш,

какво ще правим за обяд - не питаш...

 

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??