Сега разбирам (на татко)
Сега разбирам,
колко много съм била щастлива
да расна в твоя чист и благороден свят -
бях алчна и нетърпелива,
копнеех за живот по-лъскав и богат.
Сега разбирам,
колко много си ми вярвал
на моите космически лъжи
и колко ти е струвало навярно,
но никога веднъж не ме и укори.
Сега разбирам,
колко много съм била обичана
и колко малко искал си в замяна,
след чужди веселби затичана,
се радваше кафе да пием – само двама.
Сега разбирам,
колко липсвала съм ти ужасно -
била съм слънцето във твоя беден свят,
сега на чужди хора грея страстно,
но те не ме обичат и не ме ценят.
Сега разбирам,
колко много съм грешила,
дори в последния ти земен ден,
бях нещо нервна и ми беше криво,
но ти не спря да се гордееш с мен....
До болка в празния фотьойл се взирам
и с него коментирам фактите,
изрезките от вестниците пак събирам,
с мълчание препълнени са папките.
Пак закъснявам, бързайки за работа,
на масата кафе - недоизпито,
знам, че си в къщи, татко и ме чакаш,
какво ще правим за обяд - не питаш...
© Ивон All rights reserved.
