Мразя очите на белия лист -
толкова зли и прозрачни.
Правят ме жълтовосъчно чист,
а ме котират за златен.
Те все се вглеждат във мойта душа
и я нагризват на зъби.
Аз им прощавам и с молив греша.
Само да бъда!
После се скривам зад две имена,
мисля си - колко съм съм сейфти.
Искам до болка, в мойта страна
и без мен да живеете.... ...