16.01.2015 г., 21:07

Сега сме примамка...

442 0 0

Мразя очите на белия лист -
толкова зли и прозрачни.
Правят ме жълтовосъчно чист,
а ме котират за златен.

Те все се вглеждат във мойта душа
и я нагризват на зъби.
Аз им прощавам и с молив греша.
Само да бъда!

После се скривам зад две имена,
мисля си - колко съм съм сейфти.
Искам до болка, в мойта страна
и без мен да живеете....

Плюя на тази несретна съдба,
кон да пронася.
Впрегнат съм. Тегля си участа.
Вярвайте - снасям....

Ножът се точи от двете страни.
Екне металът.
Детето ми иска да сбъдне мечти,
а всичко е бяло...

Бяло е там, а тук е напук -
 всичко е рамка.
Порасна и Чаплин, порасна и Мук...
Сега сме примамка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...