Сега съм друг и съм от камък

20 may 2013, 13:54

Poesía » De amor

870 0 2

Чуй как гарваните грозно грачат,

нощта разнася своя плач.

Бурно ветровете стенат,

в земята удря се небесен глъч.

Бавно всичко в мрак потъва,

цветовете чезнат в тъмен лед.

В чашата наливам си отрова,

че по-сладка ми е тя от мед.

Не ме е страх от тъмнината,

след тебе всичко преживях.

Сърцето вече ми го няма,

с усмивка стъпках го на прах.

Сега съм друг и съм от камък,

не чувствам нито болка, нито страх.

Мечтите са угаснал пламък,

по тебе любовта си разпилях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

voda (Елица Ангелова)

2013-05-21T07:36:18+03:00

Знаеш ли колко много любови те чакат, Момче?
Ще идват и ще си отиват... Не може без това.
radiola (Рада Димова)

2013-05-20T16:55:04+03:00

Първите два куплета са доста клиширани,дано мнението ми не те обиди!После става по-добре,но се питам защо този драматизъм,след като си само на 24?Избави се от него, е моят непрофесионален съвет!Дано думите ми не звучат много наставнически,защото не това е целта ми.Просто виждам нещо хубаво и ми се ще да се развие!