Сега съм друг и съм от камък
Чуй как гарваните грозно грачат,
нощта разнася своя плач.
Бурно ветровете стенат,
в земята удря се небесен глъч.
Бавно всичко в мрак потъва,
цветовете чезнат в тъмен лед.
В чашата наливам си отрова,
че по-сладка ми е тя от мед.
Не ме е страх от тъмнината,
след тебе всичко преживях.
Сърцето вече ми го няма,
с усмивка стъпках го на прах.
Сега съм друг и съм от камък,
не чувствам нито болка, нито страх.
Мечтите са угаснал пламък,
по тебе любовта си разпилях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Петков Всички права запазени
