Сега съм друг и съм от камък
Чуй как гарваните грозно грачат,
нощта разнася своя плач.
Бурно ветровете стенат,
в земята удря се небесен глъч.
Бавно всичко в мрак потъва,
цветовете чезнат в тъмен лед.
В чашата наливам си отрова,
че по-сладка ми е тя от мед.
Не ме е страх от тъмнината,
след тебе всичко преживях.
Сърцето вече ми го няма,
с усмивка стъпках го на прах.
Сега съм друг и съм от камък,
не чувствам нито болка, нито страх.
Мечтите са угаснал пламък,
по тебе любовта си разпилях.
© Владимир Петков All rights reserved.
