Сега съм друг и съм от камък

May 20, 2013, 1:54 PM

Poetry » Love

871 0 2

Чуй как гарваните грозно грачат,

нощта разнася своя плач.

Бурно ветровете стенат,

в земята удря се небесен глъч.

Бавно всичко в мрак потъва,

цветовете чезнат в тъмен лед.

В чашата наливам си отрова,

че по-сладка ми е тя от мед.

Не ме е страх от тъмнината,

след тебе всичко преживях.

Сърцето вече ми го няма,

с усмивка стъпках го на прах.

Сега съм друг и съм от камък,

не чувствам нито болка, нито страх.

Мечтите са угаснал пламък,

по тебе любовта си разпилях.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

voda (Елица Ангелова)

2013-05-21T07:36:18+03:00

Знаеш ли колко много любови те чакат, Момче?
Ще идват и ще си отиват... Не може без това.
radiola (Рада Димова)

2013-05-20T16:55:04+03:00

Първите два куплета са доста клиширани,дано мнението ми не те обиди!После става по-добре,но се питам защо този драматизъм,след като си само на 24?Избави се от него, е моят непрофесионален съвет!Дано думите ми не звучат много наставнически,защото не това е целта ми.Просто виждам нещо хубаво и ми се ще да се развие!