Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
20 mar 2012, 15:54

Сега съм тих 

  Poesía
1086 0 22

 

Те кацат някъде по клоните

и под високите стрехи,

накокошинени от спомени

за летни дъхави лехи.

 

Сега е зима и е бяло.

А те са сиви петънца.

Главици, хлътнали във тялото

между настръхнали перца.

 

Те чакат мен, да ги повикам

във белотата на снега.

Но аз съм сив, но аз съм стихнал,

но аз съм после, не сега.

 

О, птици мои, думи мои,

не съм забравил, че сте тук!

О, думи мои, птици мои,

сега съм тих, сега съм друг.

 

Събирам жълтите трошици,

които утре ще ви дам.

Сега съм тих, сега съм ничий.

Стихотворение за сам.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??