Сега съм тих

20.03.2012 г., 15:54 ч.

Поезия

1137 0 22

Те кацат някъде по клоните
и под високите стрехи,
накокошинени от спомени
за летни дъхави лехи.
Сега е зима и е бяло.
А те са сиви петънца.
Главици, хлътнали във тялото
между настръхнали перца.
Те чакат мен, да ги повикам
във белотата на снега.
Но аз съм сив, но аз съм стихнал,
но аз съм после, не сега. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сега съм тих

Искате да прочетете повече?

Предложения