Сега съм тих

Mar 20, 2012, 3:54 PM

Poetry

1138 0 22

Те кацат някъде по клоните
и под високите стрехи,
накокошинени от спомени
за летни дъхави лехи.
Сега е зима и е бяло.
А те са сиви петънца.
Главици, хлътнали във тялото
между настръхнали перца.
Те чакат мен, да ги повикам
във белотата на снега.
Но аз съм сив, но аз съм стихнал,
но аз съм после, не сега. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сега съм тих

Want to read more?

Random works