Сега съм зов най-искрено изгрял
При всяко тръгване до теб оставям
частица от душевният си звън.
Това е само миг - и избледнявам,
че звук след звук изчезва като сън.
Блуждаещи мечти в пустинни дюни
от минало към бъдеще сплотявам.
За теб настроил вдъхновени струни
старая се и силно се надявам.
Съвсем не съм потънал драматично
сред хладните лъчи на нощи лунни.
В изкуството на любовта магично
живеят нежно чувствата пробудни.
Аз идвах и си тръгвах все нецял...
Сега съм зов най-искрено изгрял.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
