20 abr 2025, 9:12

Сега съм зов най-искрено изгрял

470 8 6

При всяко тръгване до теб оставям

частица от душевният си звън.

Това е само миг - и избледнявам,

че звук след звук изчезва като сън.

 

Блуждаещи мечти в пустинни дюни

от минало към бъдеще сплотявам.

За теб настроил вдъхновени струни

старая се и силно се надявам.

 

Съвсем не съм потънал драматично

сред хладните лъчи на нощи лунни.

В изкуството на любовта магично

живеят нежно чувствата пробудни.

 

Аз идвах и си тръгвах все нецял...

Сега съм зов най-искрено изгрял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....