20 апр. 2025 г., 09:12

Сега съм зов най-искрено изгрял

467 8 6

При всяко тръгване до теб оставям

частица от душевният си звън.

Това е само миг - и избледнявам,

че звук след звук изчезва като сън.

 

Блуждаещи мечти в пустинни дюни

от минало към бъдеще сплотявам.

За теб настроил вдъхновени струни

старая се и силно се надявам.

 

Съвсем не съм потънал драматично

сред хладните лъчи на нощи лунни.

В изкуството на любовта магично

живеят нежно чувствата пробудни.

 

Аз идвах и си тръгвах все нецял...

Сега съм зов най-искрено изгрял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...