20.04.2025 г., 9:12

Сега съм зов най-искрено изгрял

464 8 6

При всяко тръгване до теб оставям

частица от душевният си звън.

Това е само миг - и избледнявам,

че звук след звук изчезва като сън.

 

Блуждаещи мечти в пустинни дюни

от минало към бъдеще сплотявам.

За теб настроил вдъхновени струни

старая се и силно се надявам.

 

Съвсем не съм потънал драматично

сред хладните лъчи на нощи лунни.

В изкуството на любовта магично

живеят нежно чувствата пробудни.

 

Аз идвах и си тръгвах все нецял...

Сега съм зов най-искрено изгрял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...