16 mar 2011, 22:00

Сегашно просто 

  Poesía » Otra
579 0 1

Сегашно просто

 

Аз не пазарувам дрехи а образи

от рафта с глави избирам тази за днес

и слагам роклята от милиони мъже

минали през мен и полузабравени

Животът ме тренира на жестокост

казва ми че трябва да съм силен

да казвам не и да прегазвам наред

да не се обръщам назад – няма време

и да предвиждам 3 хода напред

учи ме как да се състезавам

със другите себе си и бъдещето

как да прескачам обичайната болка

и да не поглеждам недъгавите

да търся това което търсят и другите

намеря ли – да го наричам щастие

да си купя затвор в който да се крия

да му сложа желязна врата и табелка

апартамент 32 семейство ъъъ Серсере

и майка ми най-сетне да спи спокойно

щото ще бъда никой от 9 до 6

и ще чакам едни 20 дена цяла година

че да мога да ремонтирам затвора

и да платя едни сметки

така както правят и те

и най-сетне да остъкля тая тераса

че станах за смях на квартала...

и докато мия чиниите

ако случайно ми мине през ума нещо като:

 „кое ме отличава от другите?”

да взема и да си ги счупя в главата

и да оставя парчетата за кеф на времето...

Да създам бурята с глава

или с гъз може би – да

да ви я дам или да я спра

да я нарека бог или да я отрека

да разруша всяка връзка от двама

и да преспя със всеки самотник

да не създам дете което не знам как да възпитам

или по-зле да го науча на правила

на подражание и възпитание

да се впише добре в обществото

да не се провали и отклони

от това което вече сме начертали

крива картинка – цивилизация

и ние в нея – мастурбация

глупава лоша креация...

комбинация от демос и крация

или какъвто и да е „изъм”

или каквато и да е религия

Знаеш ли какво искам -

да се изсера пред хората и да ги помоля

обратно да ми натикат лайното

оттам откъдето им го изкарах

че да им светне колко смрад има

и колко малко свобода да я погледнат

да вдишат дълбоко и да я приемат

да я изхвърлят и да я вземат

защото тя е тях и те са нея

в едно цяло вречени обречени –

перпетуум мобиле чиста природа

и да стоя пред тях разкрачен

с омазана дупка и чиста свобода

и да ги питам защо не ме харесват

кое им пречи къде са тръгнали

и кое ги прави щастливи...

Кога най-сетне ще взема

да прочета и аз онея философи

че да бъда по-достоверен

и да спра с пълното отрицание

щото всеки знае че води никъде

и пак се питам къде е смисълът

и пак знам къде е...

 

© Манифестофутуре Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хаха, Обичана, аз наистина го правя с този стих, но го правя само на думи, само като идея. Какво ще кажеш ако ти призная, че една жена го прави наистина, на сцената на най-престижните театри за съвременно изкуство в западна европа и сащ. Мислех да напиша под заглавието на тази безкрайна "ода" - вдъхновено от Ann-Liv Young, американски артист и хореограф. Тази жена го прави това на живо, пред хората, в своето авторско представление. Известна част от публиката не успяват да понесат тази крайност на сцената и излизат възмутени, някои дори я псуваха преди да излезат. Аз обаче се опитах да намеря някакво обяснение на това нейно изкуство и тази поема е резултата. Не знам дали тя ще е съгласна с моята гледна точка или не, не знам ти какво би си помислила ако видиш това като част от представление и като артистичен стейтмънт. Всеки има право да го интерпретира по различен начин или да го отрича. Ти, виждам, си избрала отрицанието. Аз избирам приемането му и се опитвам да го анализирам
Propuestas
: ??:??