Оставам тиха и незрима
за шумния околен свят.
Гледам го, а в него има:
кой е по и най-устат,
хвалби и шумни писари,
скупчена тълпа, сеир,
встрани стоящи бисери-
учат се на келепир.
Така керванът лъкатуши.
Днес е тук, а утре там
мачка с гумени ботуши
и няма милост, нито срам.
Останах още по-объркана
стъпките големи са, видях!
А аз съм много, много сбъркана -
не мога да вървя по тях...
Е.И....?
© Елена Todos los derechos reservados
Наде, да ти кажа приятно е усещането,че не си сам ...
И добре, че си върви, Веси. Прав му път Благодаря ти!
Моля, Прес