Mar 2, 2018, 2:59 PM

Сеир

  Poetry » Parody
1.3K 2 4

Оставам тиха и незрима

за шумния околен свят.

Гледам го, а в него има:

кой е по и най-устат,

 

хвалби и шумни писари,

скупчена тълпа, сеир,

встрани стоящи бисери-

учат се на келепир.

 

Така керванът лъкатуши.

Днес е тук, а утре там

мачка с гумени ботуши

и няма милост, нито срам.

 

Останах още по-объркана

стъпките големи са, видях!

А аз съм много, много сбъркана -

не мога да вървя по тях...

Е.И....?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

:)

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...