Морска пяна по гърдитe ти пълзи,
после върху устните ни се разлива.
Паяжина се разстила в твоите очи,
влязла съм във своята стихия.
Дланите по пясъка плъзни,
помоли ме и щастлив ще те направя.
Всичките ми тайни съблечи,
тялото от страст се изтезава.
Времето с вика си спри,
тръпка мислите сковава.
Отпусни се и не говори,
може утре да ме няма.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емили Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
БРАВО!ОТ МЕН ПЪЛНО 6+