Морска пяна по гърдитe ти пълзи,
после върху устните ни се разлива.
Паяжина се разстила в твоите очи,
влязла съм във своята стихия.
Дланите по пясъка плъзни,
помоли ме и щастлив ще те направя.
Всичките ми тайни съблечи,
тялото от страст се изтезава.
Времето с вика си спри,
тръпка мислите сковава.
Отпусни се и не говори,
може утре да ме няма.
© Емили All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
БРАВО!ОТ МЕН ПЪЛНО 6+