gerrda (Геновева Христова)
408 4501
25 feb 2011, 22:32

Секунда разкош 

  Poesía
1132 0 22

 

 

 

Под резливия дъх на роденото никога утре,

онемял чак до корен в измръзнал покой,

неизменно шепти прашен порив,  до болка събуден

„Не се вричай в нюанси и просто не брой

 

 

стъпалата мъгла, тишината, докрай оглушала,

избледнелите пръсти на вчерашен зов.

Само чуй есента през ръцете ти как ще узрява,

насред вятър, безумно студен и суров…”

 

 

И дъждът ще посмее да види небето си - бяло,

как се слива с вълните на тягостна нощ.

Ще повярва в илюзии кратки и тихи всецяло.

И ще има секунда любов. За разкош.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??