13 oct 2009, 12:06

Селце от звуци - лято

  Poesía » Civil
965 0 3

Тук няма земна суета

и дневните тревоги са решими в утрешния ден.

Най-важното в деня е сериалът –

оживяват Камила, Есмералда и Томас!

И вечерите са щурчаво тихи

с прибавен плач на малко тъжно коте,

а някъде е включен телевизор

с последните вечерни новини.

В далечината светлина от онемели стаи,

стаени във мълчание на отминаващото лято.

И пушекът невидим от многото комини

разказва за живота зад стените

с пътечките към бели керемиди,

говорещи за стъпките на малките мечти.

Когато грохотът на мегаполиса

е тъй далечен и дори незнаен,

как малки сме в забързаното съществуване,

забравили за нежното спокойствие

на малкото селце от спомени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...