16 jun 2018, 23:05

Село

  Poesía » Otra
428 0 1

Тук часовници няма и светът е залегнал в окопите,
а старица работи – защото така се издържа.
Всеки звук е измама, отразена в калта на потопите.
И нима е химера надежда, която душите съдържат?

Във вселената синя снагите ни кретат изстрадали.
На лъчите на слънцето братя сме скъпи и мили –
самотата ни гони, а клони по пътя нападали
заговарят дъгите и птици, гнездата си свили.

Разцъфтелите рози красиво общуват със сливите.
Минзухарена радост се носи в тревата без дрехи.
Без изкуствени пози неуморно работим на нивите.
От тегоби събрана, искрата в душите ни свети…

На вихрушка в очите дълбаем мотиви за връщане.
На фасадата пише: „Човекът отново разплакан е“.
Изненадата идва! Земетръс! Моля, дръжте ме!
Вечността ни намига: – Докога ще Ви чакаме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...