Jun 16, 2018, 11:05 PM

Село

  Poetry » Other
427 0 1

Тук часовници няма и светът е залегнал в окопите,
а старица работи – защото така се издържа.
Всеки звук е измама, отразена в калта на потопите.
И нима е химера надежда, която душите съдържат?

Във вселената синя снагите ни кретат изстрадали.
На лъчите на слънцето братя сме скъпи и мили –
самотата ни гони, а клони по пътя нападали
заговарят дъгите и птици, гнездата си свили.

Разцъфтелите рози красиво общуват със сливите.
Минзухарена радост се носи в тревата без дрехи.
Без изкуствени пози неуморно работим на нивите.
От тегоби събрана, искрата в душите ни свети…

На вихрушка в очите дълбаем мотиви за връщане.
На фасадата пише: „Човекът отново разплакан е“.
Изненадата идва! Земетръс! Моля, дръжте ме!
Вечността ни намига: – Докога ще Ви чакаме?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...