10 dic 2007, 17:45

Селото

  Poesía
744 0 13
 

 

Изгонете селото от блока.

Повече не се издържа.

Простотията безумно е дълбока

(тук мърморя и попържам).

 

Превърнали мазето в механа,

и там купона никога не спира.

А после, на омотана глава,

под стълбите нахално уринират.

 

Децата им при липса на тефтери,

(родителите им навярно не купуват),

стрелкат се и кой, къде намери,

глупостите от главите си рисуват.

 

Вече заприличахме на гето.

Чудя се, дали да продължавам?

Номерата им селяшки общо взето,

както фасовете им по стъпалата разпознавам.

 

Така че пращайте милиция.

Ако ще дори да е квартален.

Тази паплач, в явна деградация. 

Да я измете оттук накрая.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за прочита отново.
  • Браво за позицията и стиха, Деян!!! Кой ли не се възмущава от тези неща?!
  • Има го навсякъде... за съжаление!
  • Тираджийски манталитет колко искаш... дори и от хора, родили се и израснали в центъра на София (което не е критерий, ама много хора тайно ( и не тайно) си имат едно такова виждане за нещата - кой от къде е)

    Жалко.
  • Аз веднъж попитах един: Що пикаеш тук до входа бе? А той невъзмутимо ми отвърна: Че пущи ме у ва с да се измочам и нема да мочам тука........ Какво да ти кажа повече. Евала за позицията против ширещатат се простащина. Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...