Dec 10, 2007, 5:45 PM

Селото

  Poetry
746 0 13
 

 

Изгонете селото от блока.

Повече не се издържа.

Простотията безумно е дълбока

(тук мърморя и попържам).

 

Превърнали мазето в механа,

и там купона никога не спира.

А после, на омотана глава,

под стълбите нахално уринират.

 

Децата им при липса на тефтери,

(родителите им навярно не купуват),

стрелкат се и кой, къде намери,

глупостите от главите си рисуват.

 

Вече заприличахме на гето.

Чудя се, дали да продължавам?

Номерата им селяшки общо взето,

както фасовете им по стъпалата разпознавам.

 

Така че пращайте милиция.

Ако ще дори да е квартален.

Тази паплач, в явна деградация. 

Да я измете оттук накрая.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за прочита отново.
  • Браво за позицията и стиха, Деян!!! Кой ли не се възмущава от тези неща?!
  • Има го навсякъде... за съжаление!
  • Тираджийски манталитет колко искаш... дори и от хора, родили се и израснали в центъра на София (което не е критерий, ама много хора тайно ( и не тайно) си имат едно такова виждане за нещата - кой от къде е)

    Жалко.
  • Аз веднъж попитах един: Що пикаеш тук до входа бе? А той невъзмутимо ми отвърна: Че пущи ме у ва с да се измочам и нема да мочам тука........ Какво да ти кажа повече. Евала за позицията против ширещатат се простащина. Браво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...