10.12.2007 г., 17:45

Селото

748 0 13
 

 

Изгонете селото от блока.

Повече не се издържа.

Простотията безумно е дълбока

(тук мърморя и попържам).

 

Превърнали мазето в механа,

и там купона никога не спира.

А после, на омотана глава,

под стълбите нахално уринират.

 

Децата им при липса на тефтери,

(родителите им навярно не купуват),

стрелкат се и кой, къде намери,

глупостите от главите си рисуват.

 

Вече заприличахме на гето.

Чудя се, дали да продължавам?

Номерата им селяшки общо взето,

както фасовете им по стъпалата разпознавам.

 

Така че пращайте милиция.

Ако ще дори да е квартален.

Тази паплач, в явна деградация. 

Да я измете оттук накрая.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за прочита отново.
  • Браво за позицията и стиха, Деян!!! Кой ли не се възмущава от тези неща?!
  • Има го навсякъде... за съжаление!
  • Тираджийски манталитет колко искаш... дори и от хора, родили се и израснали в центъра на София (което не е критерий, ама много хора тайно ( и не тайно) си имат едно такова виждане за нещата - кой от къде е)

    Жалко.
  • Аз веднъж попитах един: Що пикаеш тук до входа бе? А той невъзмутимо ми отвърна: Че пущи ме у ва с да се измочам и нема да мочам тука........ Какво да ти кажа повече. Евала за позицията против ширещатат се простащина. Браво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...